Времето мина и беше време да се придвижваме по-далеч настрани Кападокия (Гореме). Решихме да минем през езерото Бейсехир (Бейсехир Голу), за да спестим време.
Езерото Бейсехир е едно от най-големите сладководни езера в Турция. Отворените източници съобщават, че тук се развива екологичен туризъм. Едно е сигурно - тук можете да се разходите по интересни маршрути до планините и да ловите риба, както и да плувате до островите, където се намират руините на византийските манастири. В Турция има и такова езеро като Туз (Туз Голу) - солено и частично пресъхнало, но просто нямаше достатъчно време да стигнем до там.
Така. На долмуши от страна през Манавгат стигнахме до магистралата, водеща към вътрешността, и започнахме да спираме. Тук започна, комуникацията на турски. В ръцете си имаме лист хартия с изписаните думи, книга с фрази и лингва на телефона. Около 2-3 фрази за половин час овладяхме. И тъй като късметът щеше да го има, всички турци искаха да говорят, въпреки факта, че разговорът беше много едностранчив. Хубаво е, че дори ме предадоха без никакви проблеми. Казахме какво и къде ни трябва, те отговориха в дълъг монолог и накрая ни сложиха в кола.
Пътят дълбоко в Турция към Бейсехир.
Един от шофьорите ни заведе в кафене и ни предложи чай. И явно след като видя как гледаме на салата му, и той ни поръча. Добре е думата вегетарианец (вегетарианци) да е интернационална и казахме я предварително, в противен случай би било неудобно да откажете някое месно ястие.
Далеч от курортната зона на Турция.
Далеч от курортната зона на Турция.
Картата на Турция ни измами и се оказа, че не ходим съвсем там. Беше вечер и решихме да вземем автобуса, така че гостоприемният ни шофьор ни заведе до град Сейдишехир до автогарата. Изненадващо, той можеше просто да ни пусне на входа на града, тъй като нямаше нужда да ходи там. И не само шофира, но и търси 20 минути из града, където се намира тази автогара. Час по-късно бяхме в град Бейсехир, до едноименното езеро. В автобуса, между другото, имаше телевизори, на които освен телевизионни програми се излъчваше и изображението на камерата.
Удобни автобуси в Турция.
И въпросът пред нас беше изключителен. Ние сме в непознат град, вече се стъмва и трябва да намерим място под палатката. Препоръчително е на брега на езерото, който се намира къде.
Половин час по-късно открихме езерото. Точно това място беше беда. Въпросите към местните, казвайки къде имате безплатен плаж тук, бяха озадачаващи. В парка моят другар отказа да постави палатка. В Русия, разбира се, това няма да ви се случи, но тук започвате да мислите, поради доброто отношение към чужденците. Не харесвахме къмпинг на цената от 25 лири (500 рубли) на нощ от палатката. Следователно, оставяйки града от друга страна, намерихме същото място. Не съвсем диво, недалеч от пътя и очевидно предпочитано от рибари, но нямаше избор.
Сутринта видяхме красотата на природата на тези места. Голямо езеро с тревисти брегове и планини със снежни върхове на хоризонта.
Бейсехир - езеро в Турция.
Ако сте в тези части, има смисъл да шофирате далеч от града и да потърсите място за палатка или къмпинг. Сигурен съм, че има такъв. Пътят стига достатъчно дълго покрай езерото.
Пътят по езерото Бейсехир.
Бейсехир - езеро в Турция.
Не сте объркани в имената? Сейдишехир, Бейсехир? И тогава в следващата статия ще стане въпрос Невшехир. Отначало се обърках и всеки път проверявах с картата.
Нашата царевична нива в град Бейсехир.
Град Бейсехир. Турция.
Всички части от историята за нашето независимо пътуване до Турция:
маршрут - Кемер - Анталия - Демре (Светове) - Олимп и Чирали. - страна - Бейсехирското езеро - Кападокия - Гьореме - Анкара - Adapazar - Карасу - Истанбул
