Това лято посетихме фермата Дядин, която е в района на Ростов, недалеч от Белая Калитва. И какво, казвате, обикновена, вероятно ферма? Отговарям, обикновено, но необичайно, сърцето ми кърви, когато слушахме истории за него и се разхождахме из квартала. Той остави някакъв отпечатък в душата, иначе нямаше да започна да пиша за него. Например само от едно село можете да разберете какво се случва в Русия ...
Съдържанието на статията
Ферма Дядин
Изчезващата ферма Дядин някога е била просперираща. И в него имаше около 700 ярда, от които сега почти нищо не остана. И местата там са толкова красиви, и хълмовете, и реката, и необятността. Какво не е място за живот? Мълчание, да мир. И колко такива ферми, села, оставени от хората на съдбата им ... Всички в града са претъпкани за пари и забавления. Е, не вярвам, че не можеш да живееш на село, не вярвам. Видях хора, които живеят, и доста по-щастливи от гражданите. Какви приоритети имаме, вземете повече пари с нас до гроба. Дори не знам защо тази фермерска къща ме закачи така, но има нещо специално в нея. Понякога ми се случва, изглежда като обикновено място, в гърдите ми възниква някакво благодатно чувство.
Църква на Света Троица
Единствената причина хората да идват във фермата е църквата "Света Троица" със сложна история. Построен през 19 век, той е затворен за дълго време, след това е повреден по време на Великата отечествена война, след това е използван като житница в колективното стопанство. Не обичам църкви, но тази ми направи само приятно впечатление. А архитектурата му е необичайна - във византийския стил.
Досега църквата "Света Троица" не е напълно възстановена, тъй като държавата не отпуска средства за нея. Докато беше жива, пенсионерката Мария Ивановна Персиянова се занимаваше с него, като харчеше цялото си време и пари за него. Както го разбирам, само благодарение на нейната буйна активност можем да видим този храм сега, в противен случай руините биха останали напълно. Само през 2010 г. те закърпиха дупка в купола от черупката на Втората световна война.
Слухът твърди, че по-рано близо до фермата в Дядин е имало подземни складове на НКВД. Не знам доколко е вярно това, ние бяхме само в определена пещера, която е напълно вероятно създадена от човека и веднъж доведена до същите тези стаи. Дупката там обаче е много тясна и не се изкачихме далеч.