История на Баку. Основаване, развитие, поява на Баку

История на Баку

Разположен на брега на Каспийско море в южната част на полуостров Абшерон, Баку е столицата и най-големият град на Азербайджан, както и финансовият, индустриален, културен и научен център на страната.

Резултатите от археологическите изследвания доказват, че селища в района на съвременен Баку са съществували в праисторически времена. Точната дата на произхода на града все още не е установена. Вероятно е по време на абасидския халифат Баку, разположен на кръстовището на важни търговски пътища, да е бил доста голям търговски център.

Средна възраст

През втората половина на IX в. Отслабването на централната власт на халифата доведе до създаването на редица независими държави, включително държавата Ширваншас, от която Баку също стана част. В допълнение към стратегически изгодното географско местоположение, растежът и развитието на града, разбира се, бяха значително улеснени от наличието на нефтени находища и климата. Жителите на града активно се занимавали с търговия, занаяти, градинарство, риболов и производство на петрол, а в края на Х век Баку се превърнал в един от най-важните градове в Ширван и бил известен далеч отвъд границите си..

В края на 11 - началото на 13 век Баку процъфтява. През този период около града нарастват масивни отбранителни стени, надеждността на които е подсилена от дълбок ров. От морето градът имаше допълнителна защита под формата на мощен флот, на развитието на който бе отделено специално внимание. През 1191 г. град Шемама (Шемахи) е напълно разрушен в резултат на силно земетресение и Баку временно се превръща в столица на щата Ширванша.

Монголската инвазия в Ширван през 13 век има отрицателни последици за Баку. След дълга обсада градът падна и бе безпощадно разрушен и разграбен. Търговията изпадна в разпад и производството на петрол спря. Баку можеше да възстанови позициите си едва до средата на XIV век. XV век беше за града ера на огромен икономически растеж. Построеният през този период дворцов комплекс Ширваншах е оцелял до наши дни и е важен исторически и архитектурен паметник и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

През 1501 г. силите на Шах Исмаил завладяват града и Баку става част от държавата Сафавид. През втората половина на 16 - началото на XVII век, по време на турско-персийските войни, Баку известно време е бил под контрола на турците, но през 1607 г. сафавидите все пак успяват да върнат Баку. Последвалото укрепване на централизираната власт, прекратяването на разрушителните войни и феодалните разправии послужиха като тласък за по-нататъшен растеж и развитие на града.

ХIХ и ХХ век

В началото на 18 век стратегическото положение на Баку и неговите природни богатства предизвиква все по-голям интерес от страна на Руската империя. С указ на Петър I, който се опитва да прокуди турците и персите и да стане пълен собственик на Каспийско море, те екипират специална морска експедиция и след дълга обсада през юни 1723 г. императорските сили успяват да превземат Баку. Въпреки това конфронтацията с Иран продължи и всяка година ставаше по-трудно да се поддържат окупираните територии. През 1735 г. между Руската империя и Иран е подписан Мирният договор в Гянджа и Баку отново е контролиран от персите. В средата на 18 век на територията на съвременния Азербайджан са образувани няколко ханати, включително Бакуското ханство с център в Баку.

През 1806 г. по време на руско-персийските войни (1804-1813 г.) руските войски отново окупират Баку. След подписването на мирния договор в Гулистан през 1813 г., Бакинското ханство официално става част от Руската империя. Вярно е, че този договор не разреши всички противоречия и през 1826 г. избухва нов конфликт между Русия и Иран, който завършва с така наречения Туркманчай мирен договор (1828 г.), след подписването на който военната конфронтация окончателно престава и регионът започва бързо да се развива. Баку, от друга страна, се превърна в център на окръг Баку, който по-късно беше включен в провинция Шамахи. През 1859 г., след силно земетресение, провинция Шемама е премахната, а вместо това е създадена провинция Баку с център в Баку. В края на 19 век Баку се превръща в един от най-големите индустриални, икономически и културни центрове не само на Кавказ, но и на цялата Руска империя, а по-късно и на СССР.

През 1988-1990г Баку се превърна в епицентър на арменско-азербайджанския конфликт, пикът на който настъпи през януари 1990 г. и влезе в историята като «Черен януари» («Кървав януари»).

През 1991 г., след разпадането на СССР, Азербайджан става независима държава, а Баку - нейна столица. Днес градът, възстановявайки се от продължителната икономическа и социална криза на постсъветския период, коренно се промени и преживява «нейният ренесанс».