История на Вилнюс. Основаване, развитие, поява на Вилнюс

История на Вилнюс

Герб на Вилнюс

Герб на Вилнюс

Вилнюс е столица, както и икономически и културен център на Литва. Този невероятно живописен и зелен град се намира в югоизточната част на страната при вливането на река Вилния във Вилия (Neris, Nyaris). Много историци и езиковеди смятат, че е така «Вилнюс» и даде името на града.

Основата на Вилнюс

Селища по тези земи са съществували през праисторическия период, но точната дата на основаването на съвременния град е надеждно неизвестна. Първите писмени споменавания за града са открити в писма на великия херцог на Литва Гедимин и датират от 1323 година. В документите на Вилнюс вече е посочено «столица» Велико херцогство Литовско. Именно княз Гедимин е почитан от литовците като основател на Вилнюс.

В следващите десетилетия Гедимин благодарение на войни, стратегически съюзи и бракове значително разширява собствеността върху своето княжество. Вилнюс (или това, което тогава се наричаше град Вилна) остава столица и основната резиденция на княза и процъфтява. През 1385 г. внукът на Гедимин Ягайло в резултат на подписването на Кревската уния (династичен съюз между Великото херцогство Литовско и Кралство Полша, предхождащ създаването на обединената федерална държава на Речта на Република Полша през 1569 г.) става полски крал. През 1387 г. Ягайло предоставя Магдебургско право на Вилнюс.

Разцветът на Вилнюс

В началото на 16 век около града растат масивни отбранителни стени. През 1544 г. добре укрепен и проспериращ Вилнюс е избран от полския крал и литовския княз Сигизмунд I за своя резиденция. Активното развитие и утвърждаване на Вилнюс като важен културен и научен център е значително улеснено от основаването в град Стефан Батори през 1579 г. от Академията и университета на Вилнюсското йезуитско дружество (днес Вилнюски университет).

17-ти век донесе редица неуспехи в града. По време на Руско-полската война (1654-1667 г.) Вилнюс е окупирана от руски войски и в резултат на това е разграбена и опожарена, а значителна част от населението е унищожено. По време на Северната война градът е силно повреден от шведите. Избухването на бубонната чума през 1710 г., както и последвалите многобройни пожари, не пощадиха града.

Загуба на независимост

Към края на 18 век, след последния трети дял на Полско-Литовската общност, в резултат на което тя действително престава да съществува, Вилнюс става част от Руската империя и става столица на провинция Вилнюс. През този период градските стени са почти напълно разрушени, с изключение на т.нар «Остри Брамс» - единствените оцелели градски порти с параклис. В параклиса днес се пази чудотворният образ на Божията майка Остробрамская (доста рядък вид икона, изобразяваща Божията майка без бебе в ръце) - една от основните християнски светилища на Литва.

През лятото на 1812 г., по време на войната между Руската империя и Наполеонова Франция, войските на Наполеон окупират Вилнюс, но след като претърпяват смазващо поражение, те скоро са принудени да го напуснат. Надеждите на града за възможна независимост от Руската империя не се сбъдват и през 1830 г. се превръща в освободително движение, основният лозунг на който е «възстановяване на независимостта на Общността». В резултат на това бунтът е потушен, Вилнюският университет е затворен, а жителите на града са подложени на масови репресии. Гражданските вълнения бяха силно потушени през 1861 и 1863 г., което доведе до лишаване от редица права и свободи от жителите на Вилнюс, както и забрана за ползване на полски и литовски език. В края на 19 век обаче Вилнюс се превръща в културен и политически център на възраждането на литовската нация. През 1904 г. забраната за литовската преса е отменена и в града излиза първият литовски вестник «Вилнюс Гинос». През 1905 г. се провежда Великият Вилнюски сейм, който одобрява меморандума до председателя на Министерския съвет на Русия с изискването за литовска автономия и се превръща в може би един от най-важните етапи във формирането на съвременната литовска нация и възстановяването на литовската държавност.

Двадесети век

В годините 1915-1918 г. по време на Първата световна война Вилнюс е окупирана от германската армия. На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс е подписан Актът за независимост на държавата Литва. И въпреки че официалното публикуване на акта беше забранено от германските власти, текстът на резолюцията беше отпечатан и разпространен тайно. Документът има изключително значение и формулира основните принципи на управление, а също така служи като правна основа за възстановяване на независимостта на Литва през 1990 г. След заминаването на германските войски градът за известно време попада под контрола на поляците, след което е окупиран от Червената армия. През юли 1920 г. е подписано споразумение между Литва и Съветска Русия, гарантиращо суверенитета на Литва, което включва Вилнюската област, начело с Вилнюс. Няколко месеца по-късно Полша и Литва подписват Договора за Сувалк, според който Вилнюската област е възложена на Литва. Вярно е, че Полша всъщност нарушава договора незабавно, окупирайки Вилнюс, който по-късно се превръща в административен център на Вилнюското воеводство и съществува в това си качество до 1939 г..

През септември 1939 г. съветските войски окупират Вилнюс, а през октомври е подписан «Споразумение за взаимопомощ» и Вилнюс официално се премества в Литва. Независимо от това, вече през август 1940 г., Литва в резултат на поредица от хитри политически манипулации става част от СССР, а Вилнюс става столица на Литовската ССР. През юни 1941 г. Вилнюс е окупирана от германците и освободена от съветската армия едва през юли 1944 г..

Литва успява окончателно да възстанови независимостта си едва през 1991 г. Вилнюс отново стана столица на независима литовска държава.

Снимки на Вилнюс

  • Герб на Вилнюс

    Герб на Вилнюс

  • Вилнюс през 1599г

    Вилнюс през 1599г

  • Бернардински манастир и църквата

    Бернардински манастир и църквата "Света Анна"

  • Църква

    Църква "Света Анна"

  • Кулата на Гедимин

    Кулата на Гедимин

  • Катедралата Вилнюс

    Катедралата Вилнюс

  • Ostrobramskie Gate

    Ostrobramskie Gate

  • Президентски дворец

    Президентски дворец

logo