Култура на Беларус: традиции, характеристики
Култура на Беларус
На територията на съвременната Република Беларус има много културни и архитектурни паметници, които предполагат, че хората, живеещи в тези земи, винаги са били талантливи и квалифицирани. Културата на Беларус е тясно свързана с обичаите на съседни Русия и Украйна, макар и само защото, като част от Киевска Рус, Беларус през Х век е кръстен според византийския обред.
Паметници със световно значение
Не много архитектурни паметници, които могат да се нарекат реликви от световен мащаб, са оцелели на беларуска земя. Вината за тежките боеве, които се водят тук по време на Великата Отечествена война и унищожи много сгради и паметници. От останалите и възстановени пътешественици особено се препоръчва да се види:
- Ефросиниевски манастир в Полоцк, който е основан от внучката на магьосника Усеслав. Принцесата посвети живота си на духовното просветление на жителите на града, а Преображенската катедрала на манастира, построена в средата на XII век, е един от най-важните паметници на източнославянската архитектура, оцелял до своите потомци в първоначалния си вид.
- Каменецката кула е най-високата от структурите от типа на Волин. Издигнат е в края на XIII век по заповед на княз Владимир по време на основаването на град Каменец.
- Фарни църква с град Несвиж, основана и построена през втората половина на XVI век. Паметникът на ранния барок, издигнат от италианския майстор Бернардони, е известен с живописните си стенописи. Основната, Тайната вечеря, украсява пространството на наддалека.
- XIV век замък в град Лида, издигнат с указ на княз Гедимин. Строежът помогнал да устои на атаките на кръстоносците, извисяващи се на могила на хълм. Замъкът е разрушен от шведите и пожарите, бездомните магьосници и скитащите циркови изпълнители спират там, докато през 1982 г. не е взет под охрана.
- Замъкът Мир, обект на ЮНЕСКО за световно наследство. Строежът му започва през XVI век в село Мир, а отбранителните цели почти не служат на целта на строителството.
Франциск Скорин и Псалтирът
Родом от Полоцк, Франциск Скорин през 1517 г. издава първата печатна книга, направена на църковнославянски. Той става основател на беларуския печат. Ян Чечот също играе значителна роля в развитието на културата на Беларус. Родом от провинция Минск посвети по-голямата част от живота си на събиране и публикуване на народни песни и легенди.
Снимки